The Comeback....

Dear me ... dear my... I haven't written in this viewtifull place in a long time. However, don't fear... I am still here and I haven't given up on my... one ... reader (optimistic statistics aren't they). But tonight I would like to share a revelation.... an epiphany even. Cherish it my (lonely) reader and carry it everywhere in your heart, because you never know when you might need it. I am still suffering from my experiment and I would never want You to go through the same thing. Are you ready for it... well... are you...

Never... and I do say never, Ever try and fit in your stomach three cheeseburgers (I have to specify that they were hand rolled and cooked with joy and lots of love by my self) and bowl of fries with white cheese, aaand (you thought I was done weren't you) a quarter melon. Gosh now I know how a Led Zeppelin feels... ugh!

Day like no Other...

What would you say to a day... for many a day like any other day... for me... well... another type of day. Nevertheless, any day begins with the day before. You know that old saying that if you start a day with a smile, you'll end a day with one. I have to sincerely apologize to the old person, who coined this old phrase, but it is something proven wrong by almost every morning of mine.

I apologize to you Mr. and Ms. Reader, but I just got a bit distracted.

So...the previous day. A little of this and a little of that and some reading, you know, just to subsidize a night cap. Well my little reading turned out to have a hang-over effect and that little night cap...well someone apparently slipped me a couple of Red Bulls, because alcohol, at least in my experience...should not and does not have the same effect as a fresh cup of coffee in the morning. A-a-and it just went down hill from there. I reminded myself how my trousers feel when they are in the drier, because I certainly felt I was sleeping in it. Setting several Guinness Records for RPMs in bed-side conditions in one hour is not admirable... well at least doing it alone isn't. Finally the bell in my head tolled and by some miracle I fell asleep... yea... you guessed it.... 1 hour before a regular bombardment of sound waves made me want to swim with the fishes. Then you just can't subdue to the warm welcome of the warm pillow and sweet sweet blanket...

Yeah...you know what follows Mr. and Ms. Reader... warm cup of coffee which you can't enjoy, breakfast, which tastes like a stale old shoe and a long walk, which can't be cheared with any kind of music (believe me I even tried Rammstein).

And there goes your day... All in... on a bad bluff.

I hope you enjoyed this Mr. and Ms. Reader...because I sure didn't.

sv

The Beginning.

-1-
The city is filled with sounds, which boomed across the room, filled with furniture and books, never to be read again. And he stood there next to the window, gazing at the monitor and thinking – How the Hell can I entertain these bored people, who have nothing else to do in their insignificant lives, but to read empty pages with no delicious chocolate filling what so ever. But then something happened…no…it was not a flash of inspiration or a blow on the head…it was pure silence. It was one of those moments when no car dared to break the silence and no man dared to ignore it with his noisy footsteps. It was beautiful…pure bliss.

That phenomenon, which is only characteristic of the wide and uncorrupted depths of the cosmos, made him think about how people can live in a world fill of noise. There is a girl, living in New York Jungle, which Is so used to the noises of the world that she had become deaf for silence, peace and quiet. For the anniversary of her divorce she decided to go to a little peace of wonderland, called Bulgaria, which just so happens to be my playground of fantasy and muse. She went to a beautiful place with a magnificent view to the Musala peak. The cottage was in the middle of a forest, surrounded by trees and snow. Inside, the house smelled of wood, which had soaked up so many memories that it had to let some of them loose. The stove was crackling a happy fire and just as it did the happy working new-Yorker decided to go and get some more wood so that she didn’t have to break the approaching heavenly moment including a open bottle of Sauvignon and a comfy chair.

The door screeched open as a fraction of the stale, memory-filled air left the wooden cottage. She stepped out in the snow and her pink Prada boots screeched in the snow. And than…nothing. The peace and silence was as Devine as the Heavens themselves. She felt a cocktail of feelings that were incomparably strong even to the driest martini in the world. At that exact moment nothing mattered to her, no mortgage was too great, no extreme was too extreme, no evil was too great to break that silence and cross the gates of Heaven. That Silence…Dare I say she was never the same shallow girl again.

To Be Continued…on Part 2 …

Звук на Игнориране

Социалният снобизъм е нещо много интересно. Това са две много дълги и изключително скучни думи, които в действителност означават нещо толкова често срещано, че докат стигнете до маагзина на съседната панелка ще бъдете социално о-снобен няколко десетки пъти. Звучи гадно нали, защото самите две думичкиимат привкуса на лош смисъл. Не е задължително, но зада разберете дали ... тези 2 думички ... имат лош контекст в съответния случай трябва да знаете смисъла на това обществено състояние.

Социалният снобизъм е състояние на личността в обществото на противоположностите...това е състоянието, при което месоядният индивид се озовава в популация на вегетарианци. Това прозвуча прекалено...ненатурално, за това мисля да ви представя определението с пример.

В примера учатва героят на име Пешо...примерно...и неговите приятели, които са подложени постоянно на Социален снобизъм, както и всички жители на измислената планета, която действа като сцена за примера. Компанията на Пешо излезли на кафе, където келнерът не им обърнал внимание, макари и да мянтат крайници по него и да му крещят, използвайки красноречив език. Същото отношение получили и когато помолили на масата до тях за едно огънче и те отново се почувствали социално оснобени. Да си сноб означава да се мислиш за нещо повече от другите, но не винаги е така. Определението се доказва благодарение на изключенията, а това на думата сноб има много такива. Можеш да се почувстваш сноб без грам гордост и радост, щастие и веселие, поради простата причина, че това са животни, които са на ръба да изчезнат от този свят...и то не защото нямат какво да ядат или нямат нясто за разселение и обмяна на интелецтуални интереси и закачки, а защото те са самотни. В един свят, където човек контактува с други на другата страна на планетата чрез елементарна мрежа от кабели и машини, е просто невъзможно да се изолираш и да комуникираш само с 1 компания или ако стане този социален феномен бързо ще бъде потушен от равновесието в природата...от обществения баланс.

Единствения начин да се изолираш от обществото е да бъдеш социално игнориран...да бъдеш подложен на социален снобизъм. По този начин чрез некомуникативността на общественото животно няма да полудеем от прекалено много информация. Това знач1и, че това е нещо хубаво...но в граници...не прекалявайте, защото има и другата страна на медала, а той не е красив.

Всички Шофьори на Аборгаж

Днешно време в България шофирането става все по хубаво и по забавно на всеки завой и на всята бензиностанция. Не знам за алкохолен туризъм, но скоро ще отворим туристически първокласи и второкласни пътища, за да видят европейците, как се кара тук. Някои хора могат да се смеят и да кажат, че този си няма на идея за какво пише...може и така да е, но от скромните ми преживявания мога да кажа, че бих платил, за да мога да шофирам един понеделник в 7:30 в София, да паркирам в т.нар. "синя зона", която все повече и повече прилича на червена или да се насладя на релефа на нашите красиви пътища.

Някой може ли да ми каже, кой човек не би дал 10 лева да пътува в 1 град като София в 1 понеделник или петък сутрин. Това е мястото и времето, където можеш да видиш и да чуеш неща и думи, които се хващам на бас, че и най-големия и известен полиглод никога не е чувал. Речниците на суртишните щофьори и особено на таксиджийте се шири до дълбините на вулгарноста и на простотията, че като или ако стигнеш до посочената дестинация никога не би забравил. Това да чуеш едно бурно и патриотично "Ей...амсалак...селянин такъв...разкарай тая трошка от пътя преди да съм сля'ал и да съм ти я заврял в ******* !!!" е абсолютна привилегия и можеш да почувстваш радостта на същински Богопомазъник.

Но...на страна от езиковите и култирни средства има и нещо още по уникално и недостигнато дори и от най-развитите европейски страни. Хайде сега...ако някой може да ми каже страна с такъв асфалтов релеф, като българския някъде в Европа...ще получи награда. Наградата е разбира се безматериалното задоволство от това, че е видял едно от седемте чудеса на една постсоциалнистическа република. Не ми хвалете Алпите или Хималаите, е ми посочвайте Холандия, чието надморско ниво е едно от малкото отрицателни в света...не...не и пак не. Чиято кола не е виждала един хубав народен ТРАП в асфалта, в който спокойно може да се окъпе човек или да се зарови труп не може да се класифицира, по които и да е стандарти за безопасна. Но за сметка на това благодарение на тези "асфалтни пропуквания" българската икономика процъфтява поради нуждата на една европейска кола от нова носеща ос или на нов airbag.

На края, но за нищо на света на поледно място искам да кажа, че този коментар не и повтарям НЕ критикува нашата държава или нашата кутра по какъвто и да е начин. Не искам да обидя който и да е било. Това е оптимизма, които бълва от ауспуха на едно трабанче и доброжелателната критика, глестяща от неонките на черния мерцедас, минаващ на червено и помитащ нищо неподозиращ пешеходец. Нека не се отчайваме...та какво отчаяние...ние сме най-веселия народ...след втората ракийка всички проблеми се претапят и остава само мъглата и може би сутрешното главоболие от нокаута, наречен реалност.

По 100 във всеки джоб!

Днешно време наблюдавам много интересна мода...не бих казал мода, а може би наложена нужда...не...не е и нужда...това е наложена мода (консенсус). Но преди проблемчето следва да има предистория. GSM-технологиите заляха и България. На всеки ъгъл има по един ако не и по повече магзина за мобилни телефони. Но и аз, както половината ни народ ме хвана тази мания за красота и функционалност, която да държа в джоба си (макар че колкото по-функционален е телефона, толкова по-невъзможно става прибирането му в джоба) и страшното е, че не ме пуска. Моите проблеми са си мои...не смятам да си споделям, с които и да е доброжелател, които чете моя скромен блог. Та....на проблема.

Сядам си аз да си пия кафенце и гледам на една маса, на която седят симпатични хора и си приказват сладко сладко и си посръбват горещото кафенце рано сутрин. Но нещо ме очуди...те постоянно държаха чашките си в ръце...а не на масата, чиеот предназначение бих оприличил на телефонен мегапост или на телефонна централа. Макар и младежите да бяха само 4 или 5 на масата имаше най-малко 20 мобилни телефона, които така и така през този едночасов престой не чух да звъннат...нито един и нито веднъж. Бих разбрал да видя човек с телефон с размера на тухла Итонг, но не и такъв, кйоито трябва да носи 1 наилонка от метро само заради 10те си мобилни телефона, които, бих заложил 10 турски лири, че и да искат не могат да използват пълноценно. А после гледаме рекламите по телевизията, тръбящи като соц-лозонги, как еди кой си мобилен оператор имал 5 милиона абонати, а друг имал 3 милиона. Чесно казано съжалявам онези младежи, седящи до телефонната си централа, посръбвайки си кафенце и подскачайки в ужас, когато се чуе прозвъняване, защото трябва да се преплува през 20 телефона докато евентуално се стигне до правилния, който разбира се отдавна вече е замлъкнал.Може ви това е заради газария или мода, която те принуждава да страдаш и да изпитваш неудобство, но колкото и да е мода и колкото и да е безобидно, помислете за това, че на човек трябва да му е приятно за да съществува пълноценно, а не да слуша слепците и невежите, които фантазират за слава на подиума на Визаж.

Е...разбира се признавам хората, които имат наистина нужда от повече от 1 мобилен телефон, но тези, за които това е необходимост използват ум...вече и на нашия пазар се предлахат мобилни телефони с 2 сим-карти и такива подобни китайски и японски чудеса, за които бихме се преклонили пред източните технологии.

И в заключение бих казал, че не е необходимо да носим една кесия телефони...и преди 2,3,5,10 огодини е нямало телефони , а хората не са измирали от малкомуникативност и липса на радиовълни, които да ги "пронизват". Насърчавам всеки, които има хъса, ината и солидно количество нерви и свободно време да си остави мобилния телефин, да излезе на улицата и да се запознае с някой дядо на улицата, които да му разказва как неговия дядо се е бил срещу фашистите.

Евала ... имаме напредък!

Интересна тема за размисъл ми предлижиха преди има, няма седмица и тя беше "Кажете нещо хубаво което сте видяли да се случва в България." Аз силно се замислих и се стреснах, че със всички тези емоции по спиране на субсидии по фондации, като Сапарт и Фар и отвращаващи и просто нередни гледки по новините всяка вечер не можах да се сетя дори за едно нещо, което да ми повдигне настроението и да посочи пътя към светлината на моето патриотично отно отношение към нашата държава. Но реших да не съм толкова голям негативист ( дори започнах да се отвращавам от саия себе си, защото съм "мивкокъртещ" оптимист) и си набелязах за цел да гледам по наблюдателно за неща, които биха били похвални за нашето правителство. И... видях светлината...

Вървя си аз по улицата и блея умно с надежда, че някоя голяма птица ще ме занесе по-бързо до входа на блока ми и видях един камион, който много наподобяваше буклукчийски, извършващ дейност, която сигурно много малко наши сънародници са смятали за възможно...те...чистеха улиците!!! Евала БЪЛГАРИЯ!!! Това ми стопли сърцето, макар и за малко да ме пометат със доста силната стря, с която махаха листата, натрупали се от зими и лета. Направо се сепнах и ми се повиши настроението до толкова, че да си излъскам собствената стая...може да се оприличи на заразното пролетно почистване...но това беше в края на февруари месец.

Тази случка ми послужи за още един пример за това, че трябва да имаме надежда и че с малко труд, тук там някое протестче и солидно количество недоволство от страна на старата социалистическа мисъл в лицето на хората, минаващи преклонната възраст от 60 години, ние българите можем да постигнем всичко! И 'дет му викат...Сборна дружина планина повдига...тик може да се каже, че Борбена дружина улица почиства!!!